При оформянето на документи от България за чужбина и от чужбина за България обикновено се изисква те да бъдат придружени от т. нар. официален превод, който в определени случаи се налага да бъде легализиран. Такъв превод може да бъде извършен само от оторизирана от МВнР фирма.

ЕКСПОЙНТ има сключен договор с Министерство на външните работи на Р. България – дирекция „Консулски отношения“, сектор „Легализации и заверки“, по силата на който има право да извършва официални преводи на документи от български на чужди езици и от чужди на български език, като спазва съответните законови изисквания за легализиране, удостоверяване и оформяне на превежданите документи.

Какво е легализация на документ?
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОКУМЕНТИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПОЛЗВАНЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
За да бъдат валидни в Република България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи, предназначени за ползване в страната, следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.
Чуждестранни документи, идващи от страни членки по Хагската конвенция
Когато документи, предназначени да послужат пред българските институции, издадени от властите на чуждата държава, която е страна по Хагската конвенция, следва да бъдат удостоверени с апостил, поставен от определените от нея органи в съответствие със служебните им задължения за извършване на удостоверяването. Удостоверените по този начин чуждестранни документи не подлежат на допълнителни легализации и заверки. В този случай е необходимо да се направи само превод на български език, на бланка на фирма, която има сключен договор с Консулски отдел на Министерството на външните работи за извършване на официални преводи и легализация. Преводът се скача с оригиналния документ, след което се заверява подписа на преводача при нотариус. Списъкът на страните по Хагската конвенция, можете да откриете на официалната интернет страница на Конвенцията ТУК.
Чуждестранни документи, идващи от страни, с които Република България има сключен двустранен Договор за правна помощ
Когато документът е издаден в чужбина от страна, с която Република България има сключен двустранен Договор за правна помощ, върху него не се изисква да бъде поставен „апостил”. Задължително е обаче документът да бъде оригинален, издаден от оторизираното в договора ведомство. В този случай е необходимо да се направи само превод на български език, на бланка на фирма, която има сключен договор с Консулски отдел на Министерството на външните работи за извършване на официални преводи и легализация. Преводът се скача с оригиналния документ, след което се заверява подписа на преводача при нотариус. За да изтеглите списък на страните, с които България има сключени двустранни договори за правна помощ, натиснете ТУК.
ВАЖНО! При направената справка в Министерството на външните работи на РБ, сектор „Легализация и заверки” се установи, че независимо, че с Гърция и Италия има сключени двустранни договори за правна помощ, на документите издадени от тези страни се изисква да има поставен „апостил”. Аналогично на документи, издадени в Република България и предназначени да се използват в тези две държави също е необходимо да се постави „апостил”.
Чуждестранни документи, издадени държава, която не е страна по Хагската конвенция и с която Република България няма действащ Договор за правна помощ
Тези документи подлежат на легализация, съгласно реда определен в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. В чужбина те се легализират от българските дипломатически и консулски представителства само, ако те са заверени от Министерство на външните работи на страната, в която се намират представителствата. Чуждите документи, легализирани от дипломатическите или консулските представителства на Република България, не се нуждаят от допълнителна заверка и са валидни на територията на България.
В Република България Министерството на външните работи легализира документи и други книжа произхождащи от друга държава, само ако те са заверени от намиращото се в Република България дипломатическо или консулско представителство на тази държава или от дипломатическо или консулско представителство, поело защитата на нейните интереси у нас.
Легализации на документи и други книжа, произхождащи от страна, с която Република България няма дипломатически отношения, се извършват от дипломатическите или консулските представителства на Република България в трета страна, където има представителство, и на страната, от която произхожда документът. В тези случаи документът се легализира само ако има заверка от чуждото представителство на страната, от която произхожда документът, и от Министерството на външните работи на третата страна, в която се намират чуждото и българското представителство.
Лисабонската конвенция
Тук можем да отбележим Лисабонската конвенция (касаеща завършено висше образование) на посочения линк можете да проверите дали са Ви необходими допълнителни заверки на издадените Ви чуждестранни дипломи.
ДОКУМЕНТИ, ИЗДАДЕНИ В БЪЛГАРИЯ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПОЛЗВАНЕ В ЧУЖБИНА
Документите, издадени от български институции са валидни на територията на България, но не и за чужбина. Причината да се легализират документите е да се узаконят на територията на държавата, за която ще са необходими.  За да бъдат валидни в чужбина и да могат да послужат пред чуждестранните институции, издадените от Република България документи, предназначени за ползване в чужбина следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.
Документи, издадени да послужат в страни членки по Хагската конвенция
Легализацията на документи, издадени в България, е полагането на апостил (Apostille) от Министерство на правосъдието, Министерство на външните работи, Национален център за информация и документация (НАЦИД) и Областна администрация.
Апостил означава заверка на документ в държавата, в която е издаден. Това е унифициран начин за легализация на публични актове и документи, които се представят в чужбина. В България той се въвежда на 30 април 2001г., когато тя става страна по Хагската конвенция, сключена в Хага на 5-ти октомври 1961г.  Снабден с апостил, документът се освобождава от всякаква следваща форма на заверка и легализация, както в държавата на издаване, така и в държавата, страна по конвенцията, където документът ще се представя.
Формата и съдържанието на Апостила са задължителни за всички държави, страни по Хагската конвенция. В държавите, които са страни по Хагската конвенция, той се издава от различни институции.
Документи,издадени да послужат в страни, с които Република България има сключен двустранен Договор за правна помощ
За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документи от легализация и други удостоверявания, издадените от Република България документи следва да носят съответните реквизити, съгласно двустранните договорености. Така издаденият документ се признава от чуждестранните институции и се нуждае единствено от превод на чуждия език език и заверка на превода.
Документи, издадени да послужат в държава, която не е страна по Хагската конвенция, и е страна, с която Република България няма действащ Договор за правна помощ
Издадените документи и други книжа от Република България, предназначени за държава, която не е страна по Хагската конвенция, и с която Република България няма действащ Договор за правна помощ подлежат на легализация. Легализирането и заверяването на документи и други книжа се извършва в страната от Министерството на външните работи, а в чужбина – от дипломатическите и консулските представителства на Република България.
Как изглежда Апостилът? 
Според предписанията на Хагската конвенция всеки Апостил има квадратна форма със страна най-малко 9 см. и трябва да съответства на образците, приложени към конвенцията и трябва да съответстват възможно най-много на това Удостоверение-образец.

В частност,
за всеки Апостил трябва да бъде посочено, че е Апостил;
всеки Апостил трябва да включва съкратеното заглавие на Конвенцията на френски език (Convention de La Haye du 5 octobre 1961);
всеки Апостил трябва да включва каре с 10-те номерирани стандартни полета за информация.
Апостилът може да съдържа и допълнителна информация: Например даден Апостил може:
да съдържа допълнителна информация относно публичния документ, за който се отнася;
да съдържа бележка относно ограниченото действие на апостила (т.е. че същият удостоверява единствено произхода на публичния документ, за който се отнася);
да съдържа Интернет адрес (URL) на регистър, в който може да бъде проверен произходът на Апостила; или
да конкретизира, че Апостилът не е предназначен за ползване в държавата, която го издава.
Обаче такава допълнителна информация трябва да бъде извън карето, в което се съдържат 10-те номерирани стандартни полета за информация!
Макар че всеки Апостил трябва да съответства в максималната възможна степен на Удостоверението-образец, на практика Апостилите, издавани от различни Компетентни органи, се различават помежду си. Такива различия може да има в оформлението, размера и цвета, както и в допълнителните компоненти, дадени извън карето, в което се съдържат 10-те номерирани стандартни полета за информация. Такива различия във външния вид не са основание Апостилът да бъде отхвърлен от получателя, за когото същият е предназначен.
За достоверността на Апостила
Всеки Компетентен орган е длъжен да води регистър, в който да вписва датата и номера на всеки издаден от него Апостил, както и информация относно лицето или органа, което/който е подписал(о) или подпечатал(о) основния публичен документ.
Получателите може да се свържат с указания в апостила Компетентен орган и да попитат дали информацията в апостила съответства на информацията в регистъра и така да проверят достоверността на конкретен Апостил.
Много Компетентни органи са започнали да поддържат онлайн електронни регистри. Благодарение на тези електронни регистри може лесно да се правят онлайн справки за установяване на достоверността на произхода на апостила без да се налага Компетентните органи да отговарят на такива искания по телефона, по електронна поща или другояче. Ако даден Компетентен орган поддържа такъв електронен регистър, в апостила се посочва Интернет адресът на електронния регистър.
Видове легализация
Съществуват два основни вида:
чрез полагане на печат “Апостил” и удостоверяване от консулство. Изборът на тип във всеки конкретен случай зависи от страната, от която е издаден съответният публичен документ. В случай, че държавата е част от Хагската конвенция, проведена на 5 октомври 1961 г., достатъчно е поставянето на печат “Апостил”.
Консулска легализация — един от способите, използван при външноикономическа дейност. Този тип се прилага при свидетелства, произхождащи от организациите, които не са членки на Хагската конвенция за отмяна на изискването за узаконяване на чуждестранни официални материали.
Срок за легализация на документ в Консулски отдел на МВнР
Срокът за легализация зависи от вида на документа. За повечето документи се изисква предварителна заверка в друго министерство, което удължава срока на легализацията.
Експресна поръчка – 1 работен ден
Бърза поръчка – 2 работни дни
Нормална поръчка – 4 работни дни.
За Ваше улеснение Експойнт организира целия процес на легализация на документи, който включва:
Предхождащи заверки, които са необходими за легализирането на дадения документ, т.е полагане на печат в различни държавни институции, който удостоверява истинността и актуалността на документа.;
Извършването на писмен превод;
Легализация на документа, т.е. сдобиването му с Апостил в зависимост от изискванията на конкретната държава;
Заверка в посолство, според изискванията на конкретната държава.
Кога НЕ е необходима легализация на документи?
Не е необходима легализация на документите, издадени от държавите, с които България е сключила Договор за правна помощ. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода, т.е. заверка подписът на преводача от нотариус.[/caption]